ДНК анализ на семки от римската епоха показва, че днес прочутият със Санджовезе регион вероятно е бил доминиран от бели винени сортове.
Ново археогенетично изследване хвърля светлина върху ранната история на лозарството в Тоскана и показва, че районът на Chianti е имал много по-различно винено лице преди две хилядолетия. Анализ на древна ДНК от 80 гроздови семки, открити в археологическия обект Cetamura del Chianti, разкрива дългосрочното присъствие на една и съща култивирана лоза, която е давала бели зърна.
Изследването е проведено от учени от Университета в Йорк и е публикувано в Journal of Archaeological Science. Според авторите то предоставя едно от най-подробните генетични проследявания на лозарска практика от античността до наши дни и показва, че лозарството в региона е било организирано и устойчиво в продължение на векове.
Особено интересен е фактът, че изследваните семки не са свързани с добре познатия днес сорт Санджовезе (Sangiovese), който е в основата на съвременния Chianti. Вместо това учените са установили наличието на древна бяла лоза, която засега не може да бъде идентифицирана с конкретен съвременен сорт. Това означава, че преди близо 2000 години винената картина в района е изглеждала съществено различно от днешната.
В наши дни Chianti е сред най-разпознаваемите винени региони на Италия и се свързва почти изцяло с червени вина, произведени основно от Санджовезе. Типичният стил се отличава с рубинен цвят, аромати на череши и вишни, червени горски плодове и добра структура, свежест и способност за отлежаване. Именно този профил е превърнал Chianti в една от емблемите на италианското вино през последните столетия.
Новото изследване обаче показва, че историята на региона е много по-богата и многопластова. Данните сочат, че по времето на етруските и по-късно на Римската империя местното лозарство вероятно е било доминирано от бели сортове.
Макар откритието да не променя съвременното разбиране за Chianti като дом на Санджовезе, то напомня, че винените региони не са статични. Зад всяка днешна апелация стоят векове на промени, изчезнали сортове и забравени традиции. В случая с Chianti древните семки разкриват една почти изгубена глава от историята на тосканското вино – време, когато регионът вероятно е бил известен не с червените, а с белите си вина.
По материали от международната винена преса.
